ПАМЕТНИК В РЕКАТА – едно от “чудесата” на Габрово
Габрово възниква през Средновековието като стратегическо селище в близост до старопланинските проходи.
Една от легендите разказва, че по тези места край р.Янтра се заселва млад ковач на име Рачо. Той подковавал конете на керваните, които отивали или се връщали от планинат…а. Постепенно край неговия дом се заселили и други хора, които умеели да шият дрехи, да приготвят вкусни ястия, да поправят каруци и да обработват кожи. И понеже край огнището на ковача се извисявал огромен габър, нарекли селището Габрово. Така Рачо Ковача слага началото на селището, а габърът дава името му.
Днес в Габрово има паметник на Рачо Ковача – внушителна бронзова фигура, която се издига върху скала сред р.Янтра, в самия център на града. Габровци възприемат този паметник като символ на творческия и неуморим габровски дух, съхранен във всички поколения.
БЕЛОГРАДЧИК и Магурата
Не голямата международна кампания за Белоградчишките скали ме отведе до това приказно кътче от България, а работа. Но разбира се, нямаше как да остана равнодушна към Белоградчик и региона и да не посетя част от творбите на природата по нашите земи. Първата ни цел беше пещерата Магура, за която бях чела доста въодушевени отзиви, но до сега не бях се докоснала до пещерните образувания.
Ето и малко повече информация за самата пещера:
Намира се до село Рабиша, на 25 км северозападно от Белоградчик и на 35 км от Видин. Най-близката жп гара е Димово – на 16 км. Образуването на пещерата е започнало преди 15 млн. години. Тя притежава няколко входа. Най-големият се намира в южния склон на могилата. Това е стар понор с височина 2,80 м и широчина 6 м. Друг вход (сега изход) – Вратач, който се намира в североизточното подножие на хълма, е опасно място за преминаване.
За удобство на посетителите е пробит пряк тунел. Магурата е една от най-големите български пещери. Площта на пода се изчислява на над 30 000 кв. км., а кубатурата – на над 220 000 кв. км. В пещерата се намират уникални рисувани скални изображения .Общият им брой е неколкостотин. Рисувани са с гуано (прилепова тор). Те са разновременни – от епипалеолита (10 000 години пр. Хр.). До Магура се стига по удобен асфалтов път.
Една от първите благоустроени пещери на територията на България – осветление, пътеки, обезопасителни съоръжения. Пещерата, заедно с района около нея е обявена за природна забележителност, национален туристически обект.
Пещерата Магура е издълбана във варовиковата Рабишка могила (461м. надморска височина). Една от най-големите пещери в България – обща дължина на откритите досега галерии е около 2500м. Състои се от главна галерия, ориентирана в посока югоизток-северозапад и три странични разклонения. Отделните зали имат колосални размери – дължина над 200м., ширина повече от 50м. и височина над 20м. Рабишката могила е изградена от аптски ургонски варовици. Тя е издълбана от тортонска река.
Фантастични са образуванията в пещерата – сталактити, сталагмити, сталактони, синтрови джобчета, пещерни бисери, “пещерно мляко”. Някои от тях, освен с красота, поразяват и с размерите си – “Големият сталактон” има височина над 20м. и диаметър на основата 4м.; “Падналият бор” е най-големият сталагмит в изследваните български пещери – дължина над 11м. и диаметър в основата около 6м.
Първите следи от човешко присъствие в пещерата датират от преди 12 хиляди години. В проучения културен пласт се разграничават няколко наслоени селища – останки от жилища, огнища, пещи, оръдия от камък, кости, метал, керамика. Открити са кости на пещерна мечка, пещерна хиена, див кон, говедо, елен, сърна и др. Бисер на пещерата са уникалните скални рисунки, изпълнени с прилепно гуано (тор). Изобразени са култови и ловни сцени; слънчевият годишен календар от късния енеолит с добавки през раннобронзовата епоха е с голяма точност и прецизност на записите.
Входното билетче е 5лв. без екскурзовод. Трасето се минава за около 1час със сравнително бърз ход. На места е хлъзгаво, така че се подгответе с подходящи обувки. Има ясно обозначени и осветени коридори за движение, което дава възможност да се движите спокойно и безопасно сами в пещерата.
Имахме огромно желание да видим популярните скални рисунки, които са уникални, но за съжаление залата беше затворена. По-късно разбрахме, че е затворена от април 2008г., а причината за това е появата на странен и непознат за сега бял мъх върху прилеповото гуано. Тепърва предстоят изследвания за влиянието на този мъх върху живота на прилепите в пещерата, както и евентуалното влияние и въздействие върху хората. Очаква се в близко бъдеще да бъде направено копие на рисунките, което да се изнесе в началото на пещерата.
Пещерните образувания наистина са внушителни като големина, разнообразие и величествена красота, творена от природата в продължение на 15млн. години.
В пещерата има много зали, които носят различни имена – Триумфалната зала, Прилепната зала, Галерията с рисунките, Залата на падналия бор, Залата с рисунките, Залата на тополата, Тронната зала, Тържествената зала. Някои от залите са с колосални размери, като най-голяма е Триумфалната зала – дълга 128, широка 58 и висока 28м.
В една от залите на пещерата се произвежда и отлежава в естествени условия единственото българско естествено шампанизирано вино. Всяка бутилка се произвежда ръчно и индивидуално. Виното отлежава в бутилките 3 години в естествени климатични условия в пещера Магура. Постоянната температура в пещерата е 12 градуса.
Гледката, която се открива след ката излезете от пещера Магура също е изключително красива:
Ако сте оставили колата си на паркинга на входа на пещерата, ще трябва да се поразходите пеша около 30 мин, за да се върнете обратно. Разстоянието се минава бързо и приятно сред дървета, чист въздух и песни на птички.
Ако сте ценител на хубавото вино, задължително си купете поне една бутилка с марката Магура. Продават го в магазинче на паркинга.
… и сега на път за Белоградчик
през малки селца с чудни имена
в далечината се виждат скалите
и кончетата край пътя…
и
още
и
и
и
и
и залеза
Изв(б)орът на успеха
Днес 14-годишната ми дъщеря, която е ученичка в елитната Първа ЕГ – Варна ме шокира и провокира да напиша тези редове. На една изключително красива снимка от България, която и изпратих и и препоръчах да покаже на приятелите си тя ми отговори: ” Абе мамо, цялото даскало говори къде ще заминава, като завърши, ти ме караш да им показвам тази снимка. Кой го интересува?” Гледах около 30 секунди онемяла, ама много онемяла, което рядко ми се случва, и я попитах: “И къде искате да заминавате?”
Мисля си, че е време да покажем добрата страна на българите на децата си – също с българска кръв. Крайно време е да им вдъхнем гордост, надежда и самочувствие, за да са мотивирани да променят бъдещето на България, а не това на Германия, Испания, САЩ или на която и да е друга страна. България е не само изключително красива като територия, с много разнообразна и богата история, култура и традиции, но и страна на много талантливи хора. Крайно време е да показваме на децата си творческите успехи, успехите в медицината, технологиите и техниката и креативния булгарски ум. Време е да подредим душите си, да изхвърлим лошотията, да изтъкнем добротата си и най-после да си повярваме, че можем. Крайно време е да разберем, че природата, която ни е дарена, е за да и се радваме, опазваме и да се хвалим с нея пред света. Ние не сме нация от аутсайдери, които успяват само другаде, но не са твърде щастливи. Ние можем да успяваме и тук, в България, ние можем да вървим напред. Не, ние не можем сами днес – можем с децата си утре. но ако ги мотивираме и ги убедим, че могат да успеят в България!
НЕДЕЛНИ РАЗМИСЛИ
Неделен есенен ден. Навън е студено. Духа вятър. Пожълтелите листа са единствените, които се гонят с вятъра и с времето. Големият град е опустял. Къде сте хора, къде отидохте…? Нали до вчера нервно натискахте клаксоните на автомобилите? Дърпахте по тротоарите малките си деца, които хленчеха и се молеха със сълзи на очи: “по бавно, по-бавнооо…., искам шоколад, чипс, пуканки, барби, количка, или….”. Завързвахте припряно връзките на обувките в детската градина и се тюхкахте, защо малкото човече не се е научило вече само да се оправя. Побутвахте уж ей така, случайно, човека до вас, за да влезете първи в банката и да излезете първи. Тряскахте нервно врати и тайно хвърляхте предмети след поредното обаждане на шефа с неотложната, спешна работа, която трябва да свършите. Та той сляп ли е да види, колко бързате, за да свършите с предишната? Карахте се с непознатия в магазина, за това, че си е купил цигарите преди вас и ви е откраднал …. 30 секунди скъпоценно време. Ядосвахте се с онова бавно момиче в кафенето, което е толкова смотано, че не поглежда цяла минута към вашата бързаща особа. Псувахте наум бабата с малката плетена кошничка, за това, че точно сега се е сетила дъртата безделница да пътува с автобус и да бави потеглянето му с тромавите си движения. Че трябва и прав да стоите, за да седне тя. А вие бързате и сте толкова уморен от напрегнатия ден. Нали до вчера създавахте суматохата на днешната динамика? До вчера бързахте, но за къде?
Вчера бързахте, а днес…? Днес е деня на листата – нека бързат и се борят с времето, и с вятъра.
Днес е почивен ден - ПОЧИВКА ОТ ЛУДОСТТА!
СЛЕД ЛЯТОТО
Забравям те – кълна ти се.
Завинаги!
Изтичаш като вятър от косите ми.
След теб – останала без минало,
пред огледалото разресвам дните си.
Изтупвам бавно розовата рокля
от август, от ръцете ти щастливи,
но името – най-страшната отрова,
за черни дни в якичката зашивам.
Забравям те – видя ли колко лесно…
Но вечер, цяла зъзнеща, се моля
снегът и студовете да са вечни
и никога да не избухва пролет,
след нея лято, стенещо от жажда,
да няма нощи с тротоари топли,
да няма юли,
божичко!
да няма август,
да не обличам розовата рокля.Таня Пенчева
“18% СИВО” Захари Карабашлиев
18% сиво е от онези романи, които се четат на един дъх. 
Пътуването, през което ни повежда авторът е дълго и адски забавно. Едно пътуване в настоящето, миналото и бъдещето едновременно, едно пътуване към самия себе си. А най-завладяващото в това пътуване е динамиката, с която се случва животът, поглед и размисъл за неочакваните обрати, които ни поднася съдбата. И разбира се – любовта. Онази велика любов, която всеки трябва да преживее, онази велика любов, за която разбираме после. И лудостта, сграбчила любовта в своята безпощадна прегръдка, нежелаеща да я пусне дори срещу разменната монета истина. Зак описва перфектно чувствата, които бушуват в чувствителната душа на обичащия човек. Единствено условие да го разберете е някога да сте обичали силно и много истински – с цялата си душа.
Когато аз четох романа се прокраднаха в мен хиляди мисли, страсти и желания. Най-интересното за мен самат беше желанието да … напиша и аз книга. Споделяйки това свое усещане с автора, неговите думи бяха:
“Ако 18% е успяла да разпали в теб това, чувство за което пишеш- аз съм щастлив. Това е била една и от фантазиите ми- да събудя писателя в читателя, докато го развличам разгръщайки страниците. Явно с теб се е получило!”
Писмото на Захари Карабашлиев завършваше така: “Пиши!” И ето – аз започнах, повярвала в себе си и възможностите си. Този блог е началото на изразяването на моите чувства и вълнения. Заради 18%сиво, заради Зак, заради мен самата.
Непременно прочетете тази интересна книга и не забравяйте да споделите емоциите и чувствата, която тя провокира във вашите умове и сърца!
Hello world!
Welcome to WordPress.com. This is your first post. Edit or delete it and start blogging!
